Срещу стената на прага на рая...

източник:http://www.actualno.com/

Фатих Акин е германски режисьор от турски произход. Роден е в Хамбург през 1973 година. Първият му филм е "Кратко и безболезнено", но Акин добива световна известност с филма "Срещу стената", който печели Златна мечка на фестивала в Берлин през 2004 година.
Сега Фатих разказва сп. "Шпигел" за немското филмово производство, за любовта си към Истанбул и за новия си филм "На прага на Рая".

Фатих, новият ви филм "На прага на Рая" бе отличен с наградата за най-добър сценарий на фестивала в Кан през 2007, а после започнаха да ви сравняват с легендарния немски режисьор Вернер Фасбиндер. Харесва ли ви всичко това, как го приемате?
Всъщност сравненията с Фасбиндер започнаха още след първия ми филм, "Кратко и безболезнено". Критиците казват, че единият от персонажите ми им напомня за Франц Биберкоф от филма на Фасбиндер "Берлин, Александерплац". А на мен ми стана смешно, защото по това време аз дори не бях гледал точно този филм. Аз се възхищавам на Фасбиндер, но мисля, че работим по твърде различен начин.
Кое е различното?
Ами, една актриса, Хана Шигула, веднъж ми каза, че Фасбиндер е карал актьорите си да спазват стриктно сценария. А в моите филми всеки има свободата да интерпретира по свой начин думите. Харесва ми актьорите сами да намират пътя към ролите си. Е, разбира се, това е и една от причините направата на един филм да ми отнема 3 години. Фасбиндер би направил 10 филма за толкова време.
"На прага на Рая", подобно на "Срещу стената", разказва за миграция в обратна посока - от Германия към Турция. В последния ви филм един турско-германски професор се връща в Турция. А вие мислите за завръщане?
Да, във филма е така наистина. Но аз се чувствам много добре в Германия, това е моят дом. Но ако персонажът се бе върнал обратно в Германия, финалът нямаше да има отворения край, който търсех.
Като че ли нещо постоянно тегли персонажите ви към Истанбул. Това ли е градът, за който мечтаете?
Тази любов към Истанбул идва от моето детство, когато с цялото семейство пътувахме до Турция с коли. Отнемаше три-четири дни. И когато пристигахме там, се чувствах сякаш съм пропътувал половината земно кълбо и съм се озовал на съвсем различно и уникало място. А сега да стигнеш до Истанбул е много по-лесно, така че сега не ми липсва толкова много. За мен това е градът, в който всичко е в постоянно движение и промяна.
Възприемате ли себе си като модел за турската еманципация?
Не, но определено ми харесва, че турският народ се гордее с мен. А пък и аз все още не съм направил нищо, което да описва Турция в лоша светлина. Не съм скъсал връзките си с Турция, както направи Орхан Памук. Вероятно това ще се случи един ден, или пък Турция ще се промени достатъчно и това няма да бъде възможно.
А не показвате ли Турция в прекалено позитивна светлина? Например, изграждате един много хубав портрет на турския затвор.
Направихме доста проучвания за турските затвори, точно защото бях наясно, че не трябва да допускам никакви неточности. Исках работата ми да е достоверна, затова разговарях с мои познати, които дори са били в турски затвор по политически причини. Така че най-накрая снимахме в един истински затвор в Истанбул. Всичко, което виждате на екрана са истински затворници и действаща охрана. Не сме се опитвали да направим Турция по-привлекателна.
По-трудно ли е да снимате в Германия?
Да, абсолютно. Заснех ужасно много сцени в Хамбург и накрая се наложи да извърлям мого от тях. Всеки ден карам колело из Хамбург, познавам града толкова добре, а като че ли става все по-трудно да разказвам в кадри за него. Въпреки че го обичам много. В Турция е различно - там виждам всичко с различен поглед.
В "На прага на Рая" разказвате лесбийската история между германка и туркиня. Как реагираха родителите ви на това?
О, те вероятно ме познават достатъчно добре, за да не се изненадват чак толкова. Защо не две жени? Просто чувствах, че всичко друго е вече много клиширано. Млада, тъмнокоса туркиня пристига в Хамбург, където се влюбва в невинна блондинка? Не това е прекалено в стил Кинг Конг и бялата жена. (смее се). Сюжетът ставаше секси само ако бяха замесени две жени, така че беше неизбежно.
В следващия си филм отново ли ще разкажете турско-германска история?
Не. Сега всичко води към Америка. Потготвям филм, който разказва за европейски имигранти, които заминават за САЩ в началото на 20 век. Планираме да снимаме в студиото Потсдам, в Бабелсберг, след това в Ню Йорк и накрая югозападните щати. Ще има дори и индианци. Това ще бъде моят първи уестърн, така да се каже.