Те са навсякъде...рекламите разбира се

Телефонните секретарки

“Здравейте. Това е телефонният ми секретар. Ако имате лоша новина – кажете я веднага! Ако имате добра – изчакайте звуковия сигнал!” “Здравейте! В момента ме няма вкъщи. Ако не знаете какво да правите, значи сте пълен идиот!” "Здравейте, деца мои! Вие се свързахте със свещения номер на Покровителя! Благословени да сте за дългата сърдечна изповед, която ще ми оставите след сигнала. Когато се надигна от своето божествено ложе, аз ще я прослушам внимателно и ще опростя греховете ви. Амин!” “Вие се свързахте с Луната. Няма ме. На обратната страна съм. Като се върна – ще ви се обадя!” “Здравейте! Няма ме вкъщи. След сигнала говорете каквото си искате, без друго ще се обадя само на който ми трябва!” “Здравейте! Говорите с детектора на лъжата! Затова кажете истината, само истината и цялата истина!” “Здравейте! За съжаление телефонния секретар е болен, така че с вас разговаря хладилника! Просто не можете да си представите колко дълго се влачих от кухнята до телефона... Ако искате да ми съчувствате, направете го след сигнала!”

“Вие се свързахте със сами знаете кой, аз съм досещате се къде! Оставете ми досещате се какво след сами знаете кое!”

“Честито! Вие сте двехилядния абонат, който днес не ни намира вкъщи! Моля, оставете вашето съобщение след сигнала, за да се свържем с вас и да ви връчим наградата!”

“Вие се свързахте с телефонния ми секретар. В момента не мога да поема никакви телефонни обаждания, тъй като вече твърде много поех…”

“Не мога да вдигна телефона, тъй като имам амнезия и се чувствам като идиот, когато разговарям с хора, които не мога да си спомня! Ще ви бъде благодарен, ако ми помогнете и – след сигнала – ми кажете как се казвам, както и нещо повече за мен! Предварително благодаря!”

(с мъжки глас): “Извинете, но Галя не може да ви се обади в момента, тъй като устата й е заета! Обещавам, че когато свърша, тя сама ще ви позвъни!”

“Звъннете по-късно, че аккаммм…”

“Вие сте с Радио Хоризонт…В ефир сме!”

“Вие се свързахте с телефонни ми секретар. Всичко, което кажете след звуковия сигнал, ще бъде записано и може да бъде използвано срещу вас в съда. Затова не казвайте онова, което мислите, а мислете онова, което казвате!”

“Здравейте! Вие се свързахте с телефонния секретар на телефон 22-22-22! След сигнала моля разкажете ми поредната сърцераздирателна история за пръста си, заклещен в шайбата!”

“Чакайте, бе! Защо ми крещите?! Аз съм само един телефонен секретар! Не мога да споря с вас! Мога само да запиша виковете ви и толкова…”

“Здравейте! Свързахте се с Пентагона, център за насочване на ядрени ракети! Моля, оставете координатите си!”

“Всъщност аз съм си вкъщи, но не искам да разговарям с един изключително неприятен човек! Оставете ми съобщение и ако не ви се обадя – значи това сте вие…”

“Здравейте! Много се радвам, че ми се обаждате...Къде се загубихте напоследък? Как сте, как е жената, как са децата (ако имате)? Мдаа…Е то на днешно време кой е добре…?”

източник:http://biskvitka.net

Те са навсякъде...рекламите разбира се

Е такъв клип не сте гледали!!!!

И разбира се специален поздрав за всички онези, които едно време имаха само азиатското емтиви, бейби!!!

Ей така да ми започва денят...

Изобретенията на японците

Срещу стената на прага на рая...

източник:http://www.actualno.com/

Фатих Акин е германски режисьор от турски произход. Роден е в Хамбург през 1973 година. Първият му филм е "Кратко и безболезнено", но Акин добива световна известност с филма "Срещу стената", който печели Златна мечка на фестивала в Берлин през 2004 година.
Сега Фатих разказва сп. "Шпигел" за немското филмово производство, за любовта си към Истанбул и за новия си филм "На прага на Рая".

Фатих, новият ви филм "На прага на Рая" бе отличен с наградата за най-добър сценарий на фестивала в Кан през 2007, а после започнаха да ви сравняват с легендарния немски режисьор Вернер Фасбиндер. Харесва ли ви всичко това, как го приемате?
Всъщност сравненията с Фасбиндер започнаха още след първия ми филм, "Кратко и безболезнено". Критиците казват, че единият от персонажите ми им напомня за Франц Биберкоф от филма на Фасбиндер "Берлин, Александерплац". А на мен ми стана смешно, защото по това време аз дори не бях гледал точно този филм. Аз се възхищавам на Фасбиндер, но мисля, че работим по твърде различен начин.
Кое е различното?
Ами, една актриса, Хана Шигула, веднъж ми каза, че Фасбиндер е карал актьорите си да спазват стриктно сценария. А в моите филми всеки има свободата да интерпретира по свой начин думите. Харесва ми актьорите сами да намират пътя към ролите си. Е, разбира се, това е и една от причините направата на един филм да ми отнема 3 години. Фасбиндер би направил 10 филма за толкова време.
"На прага на Рая", подобно на "Срещу стената", разказва за миграция в обратна посока - от Германия към Турция. В последния ви филм един турско-германски професор се връща в Турция. А вие мислите за завръщане?
Да, във филма е така наистина. Но аз се чувствам много добре в Германия, това е моят дом. Но ако персонажът се бе върнал обратно в Германия, финалът нямаше да има отворения край, който търсех.
Като че ли нещо постоянно тегли персонажите ви към Истанбул. Това ли е градът, за който мечтаете?
Тази любов към Истанбул идва от моето детство, когато с цялото семейство пътувахме до Турция с коли. Отнемаше три-четири дни. И когато пристигахме там, се чувствах сякаш съм пропътувал половината земно кълбо и съм се озовал на съвсем различно и уникало място. А сега да стигнеш до Истанбул е много по-лесно, така че сега не ми липсва толкова много. За мен това е градът, в който всичко е в постоянно движение и промяна.
Възприемате ли себе си като модел за турската еманципация?
Не, но определено ми харесва, че турският народ се гордее с мен. А пък и аз все още не съм направил нищо, което да описва Турция в лоша светлина. Не съм скъсал връзките си с Турция, както направи Орхан Памук. Вероятно това ще се случи един ден, или пък Турция ще се промени достатъчно и това няма да бъде възможно.
А не показвате ли Турция в прекалено позитивна светлина? Например, изграждате един много хубав портрет на турския затвор.
Направихме доста проучвания за турските затвори, точно защото бях наясно, че не трябва да допускам никакви неточности. Исках работата ми да е достоверна, затова разговарях с мои познати, които дори са били в турски затвор по политически причини. Така че най-накрая снимахме в един истински затвор в Истанбул. Всичко, което виждате на екрана са истински затворници и действаща охрана. Не сме се опитвали да направим Турция по-привлекателна.
По-трудно ли е да снимате в Германия?
Да, абсолютно. Заснех ужасно много сцени в Хамбург и накрая се наложи да извърлям мого от тях. Всеки ден карам колело из Хамбург, познавам града толкова добре, а като че ли става все по-трудно да разказвам в кадри за него. Въпреки че го обичам много. В Турция е различно - там виждам всичко с различен поглед.
В "На прага на Рая" разказвате лесбийската история между германка и туркиня. Как реагираха родителите ви на това?
О, те вероятно ме познават достатъчно добре, за да не се изненадват чак толкова. Защо не две жени? Просто чувствах, че всичко друго е вече много клиширано. Млада, тъмнокоса туркиня пристига в Хамбург, където се влюбва в невинна блондинка? Не това е прекалено в стил Кинг Конг и бялата жена. (смее се). Сюжетът ставаше секси само ако бяха замесени две жени, така че беше неизбежно.
В следващия си филм отново ли ще разкажете турско-германска история?
Не. Сега всичко води към Америка. Потготвям филм, който разказва за европейски имигранти, които заминават за САЩ в началото на 20 век. Планираме да снимаме в студиото Потсдам, в Бабелсберг, след това в Ню Йорк и накрая югозападните щати. Ще има дори и индианци. Това ще бъде моят първи уестърн, така да се каже.

Те са навсякъде...рекламите разбира се

Enjoy the other side....

Под чаршафчетата на дъгата

източник:http://snimki.tialoto.bg

Цветът на дрехите, обзавеждането у вас, дори на колата, която караш, са добре (не)прикрити знаци за сексуалността ти. Да говориш за любимия си цвят е все едно да говориш за себе си. Повечето хора твърдят, че нямат любим цвят. Трябва да си просто малко по-наблюдателен и ще откриеш че имаш предпочитания, особено в облеклото и обзавеждането си у дома. Цветът, в който най-често се появяваш, е показателен и за сексуалността ти. Проучвания показват, че действително паралел между любимия цвят и модела на поведение съществува. Така е.

Оранжево :Любителите на този цвят имат доста развихрени сексуални фантазии. Сексуалният акт за тях е пиеса, в която те са звездата, а прелюдията към нея е също толкова важна както и самият акт.Те обичат да шептят нежно нищо незначещи думи, да водят безсмислени романтични диалози. Оранжевите хора обикновено не достигат до оргазъм, макар че правят страхотен секс. Мъжете обичат да дърпат косите на партньорките си, а жените да оставят червени следи от ноктите си на гърба на мъжете.

Черно: Те обикновено търсят по-силовите усещания в секса, мистиката и нестандартните неща. Често са перверзно настроени в очите на другите, мазохисти или садисти. Стигат до края само когато преживяват нещо драматично или когато са в лош период. Проучвания сочат, че сексуалните маниаци в много случаи са любители именно на черното.

Лилаво:Харесващите лилавото се считат за прекалено изтънчени, за да палуват на воля. Жените понякога са от онзи тип, които мразят бъркотията и държат всичко да им е спретнато и подредено. Мъжете се отнасят делово дори и в подхода си към любовта. Представителите на лилавото и от двата пола са по-съсредоточени в собствената си същност, от това да задоволят партньора си.

Червено :Хората, които обичат червено, са буре с барут. Те лесно се възбуждат и се наслаждават на секса по всеки възможен начин. Ако веднъж запалите пламъчето на страстта, доста време ще мине преди то да угасне. Когато двама „червени” се съберат на едно място, могат да сътворят такива чудеса, които да накарат дори някоя садо мазо кака да се изчерви.Любителите на червеното са агресивни и по-пастелните цветове трябва да стоят на страна от тях.

Розово :Любителите на розово обичат любовта повече на думи. Жените обещават повече, от колкото след това изпълняват. В някои случаи те развяват показно женствеността си, но това в повечето случаи е, защото не са в настроение и мразят мъжете. Голям процент от проститутките на пример носят бельо и прозрачни халати в розово. Мъжете, любители на розовото, са флиртаджии. Те ще си уредят три срещи за вечерта и няма да отидат дори на една, предпочитайки вместо това да пийнат едно в някой бар. Жените, чиито мъже си падат по розовото, трябва внимателно да пазят семейното си гнездо.

Кафяво :Обичащите кафяво са истинско съкровище за правилния човек. Чувствата им са топли и дълбоки. Това са чувствени хора, внимателни към нуждите на партньора. Сексът за тях е 24-часов маратон, в който времето не стига да казват дори „Обичам те” достатъчно често. Припичането край огъня, разходка под дъжда или ловенето на снежинки с език е прелюдия към любовна игра за кафявите хора. Чувствата им обаче лесно могат да бъдат приключени от една груба дума.

Синьо :Ако любимият цвят е синьото, то това е чудесен партньор – чувствен и внимателен към нуждите на половинката. Подхождат с елегантност и смятат правенето на любов за най-висше изкуство. Мъжете, любители на синьото, са като виртуозни пианисти, те деликатно и внимателно настъпват към партньора, сякаш свирят на пиано. Жените от този тип се наслаждават на секса до краен предел. Те са отзивчиви и лесно възбудими, а страстта им може да бъде сравнена с огромна вълна, вместо със бясна агресия. И мъжете и жените се наслаждават на любовната игра и на моментите след самия секс. В брака любителите на синьото са великолепни партньори, никога не търсят под вола теле.

Зелено: „Зелените“ са свежи и невинни в подхода си към секса. Жените винаги правят любов сякаш им е за първи път, а мъжете са срамежливи и странни, но по очарователен и възбуждащ начин. Зелените любовници са нежни и внимателни, но не и страстни. Ако си избрал такъв човек за партньор не бива никога да се страхуваш от изневяра.

Сиво :Сивото е предпочитан цвят за нерешителните.Те не могат да се развълнуват от нищо – включително и от цветовете – ето защо избират сянката. Мъжете, които избират сивото, гледат на секса като на нещо, което им помага да освободят напрежението, но нищо повече. Раз, два и благодаря. Жените не правят любов, те просто се чукат. И то за една от двете идеи – или да задоволят мъжете си, или за да забременеят. Те броят скърцанията на леглото, докато актът не приключи. Когато сивото си намери половинка от друг цвят, изневярата за него е благословия – освобождение от семейните задължения. Когато сиво се събере със сиво, нищо не може да разруши този брак.

Жълто: Ако предпочитаният цвят е жълтото, сексуалните желания са объркани и хората трудно се адаптират към тях. В повечето случаи лесно, но и прекалено пасивно, харесващите този цвят, се съгласяват и с най-налудничавите идеи на партньора. Почти никога не се наслаждават напълно на секса, но и не биха отклонили предложение на човек, когото харесват и желаят.

Бяло: За тези хора сексът често изглежда флиртаджийска история. Тези хора са пуритани по душа. Френската любов за тях е неприлична, а да правиш секс, пардон да се любиш, на дневна светлина е недопустимо. Жените от този цвят се събличат само зад завеси, мъжете задължително взимат душ преди акта. Тези хора често използват имена на животинки за интимните си части.

Добро утро :)

Учени установиха, че кафето е по-полезно от плодовете.
Те анализирали влиянието върху човешкия организъм на различни храни (в това число плодове, зеленчуци и ядки), и разбрали, че ползата от тях е значително по-малка, отколкото 1-2 чаши кафе.
Антиоксидантите в тази напитка са способни да се противопоставят на заболявания като диабет и успешно да се борят със свободните радикали, които разрушават структурата на клетките.
Това твърдят авторите на публикацията в американското здравно списание Journal of the American Board of Family Medicine (Jabfm).
Антиоксидантите са природни или идентични природни съединения, които възпрепятстват окисляването на активните химични съединения в клетките на организма.
Това намалява риска от развитието на различни заболявания, в това число свързаните с действието на химическите, физическите, радиационните, бактериологичните и други фактори на околната среда.
Друг интересен факт от изследването е, че еднакво полезно е кафето с и без кофеин.
Учените посочват, че според статистиката ежедневно възрастният човек употребява средно 1299 мг антиоксиданти от кафето (изпивайки средно 1,64 чаши кафе).
Най-близкият негов "съперник" е чаят, в една чаша от който се съдържат 294 мг, следван от бананите (76 мг), зрелият боб (72 мг) и царевицата (48 мг).
Учените посочват и препоръчителната дневна дажба кафе - чаша и половина. Те обаче предупреждават, че то не бива да замества останалите продукти, необходими за организма.
Това не е първото изследване в полза на кафето. Преди време японски учени доказаха, че една чаша кафе дневно намалява риска от заболявания като рак на черния дроб, болестта на Паркинсон и някои от разновидностите на диабета.
Едновременно с това специалистите са единодушни, че прекомерната употреба може да доведе до сърдечни заболявания, безсъние и високо кръвно налягане.

Кажи на баба си...

120-годишна баба поддържа форма с марихуана

Стара дама насред градинката си с индийски коноп. Снимка: Корбис
Дали тайната на дълголетието не се крие в забранената билка индийски коноп не е ясно, но със сигурност канабисът по никакъв начин не е навредил до момента на 120-годишната индийка Фула Наяк.
Повече от столетие старата дама всекидневно опъва по няколко цигарки с марихуана. Тя твърди, че се чувства много добре и няма никакво намерение да се отказва от навика си.
„Нямам идея откъде идва дълголетието ми“, коментира пред вестник Сън старата жена. „Много от роднините ми се споминаха далеч по-млади от мен.“ Компания за по цигарка й правят 92-годишната дъщеря и внучето и, който е „само“ на 72.
източник:http://www.dnes.bg/

Те са навсякъде...рекламите разбира се

Музика да ни порадва...

От ония клипове, дето се радваш като ги срещнеш и като знаеш, че ги има там някъде, т.е не си много много сам:

Смръкни по ноти

А така... Малкото сладко мравоядче....

10x то Мi-shu

Татуирай си настроението

Настроението променя татуировки

Учени от политехническия институт "Ренселър" създадоха програмируеми татуировки.
Рисунките могат да се променят според настроението и позволяват на хората да отправят различни послания към околните.
Идеята на специалистите от Института "Ренселър" се състои във вмъкването на нанотръби в кожата, с чиято помощ се показват различни изображения или надписи.

източник: dnes.bg

Мечо Пух и дружките му употребяват...

7 признака, че…
… героите от Мечо Пух на Дисни употребяват забранени вещества:

1. На магарето Ийори не му пука за нищо, реакциите му са забавени и демонстрира силна липса на мотивация. Марихуана.
2. Прасчо се бои от всеки и страда от мания за преследване. Гъби.
3. Зайо си бута носа навсякъде, от всичко има нужда. Кокаин.
4. Тигърът не може да стои спокоен на едно място, постоянно скача и вика, никога не се уморява. Екстази.
5. Кристофър Робин може да разговаря с животните. Халюциногени.
6. Мечо Пух обича сладкото и има наистина безгранична фантазия. LSD.
7. Бухалът винаги се притича на помощ на всеки, който има проблеми. Дилър.

Free love?: "Танто за кукуригу. Сливи за смет. Жена за коза."

Имаше една приказка на Братя Грим за глупавия Ханс, който сменил коня за коза, а нея за кокошка...и накрая приятелката си за нещо друго. Хронологията не е точна, но е интересно (или притеснително), когато приказката се превръща в реалност.

Електронното издание Тhe Telegraph съобщи, че български фермер е разменил третата си жена за коза.

Причината за шокиращата размяна е, че съпругата му Елена не може да му роди деца.

"Злополучният" съпруг е Стоян Панайотов. Той се сдобил с 8-годишно добиче пред очите на изумена тълпа на пазара за животни в Пловдив.

54-годишният Панайотов обясни решението си така: „Миналия ден един приятел ми каза, че няма късмет с жените и че наистина харесва съпругата ми. Размяната беше направена, след като жена ми даде съгласието си. Козата е родила три малки, а жена ми – нито едно, така че тази сделка е по-успешна за собственика на козата – аз получих коза втора употреба, а той – чисто нова жена“.
Telegraph.co.uk написа, че това не е първият път, когато мъж предпочита коза пред жена. Изданието припомни случая с чернобялата коза Роза, която стана интернет-феномен, след като нейният собственик Чарлз Томбе разкри, че прави секс с нея.

Съгласно суданските традиции г-н Томбе бе принуден да се ожени за Роза и да плати зестра от 15 000 судански динари – 25 британски лири. Бракът бе злополучен, тъй като Роза се самоуби, след като погълна найлонова торбичка, докато ядяла боклуци на улица в Джуба.

Още един травмиращ случай от миналата година: тогава индиец последва съветите на астролога си и се ожени за куче. П. Селвакумар, 33-годишен ратай във ферма в южния щат Тамил Наду, повярва, че бил прокълнат, след като убил с камъни две кучета преди 20 години

източник:dnes.bg

Любовта на калинките!

Да се учим от децата

10 неща, на които може да ни научи всяко дете

източник:ТЯ.bg

1. Да забравяме лошото.Детето може лесно да се разстрои заради някаква глупост. Но то също толкова лесно забравя за това: лошото му настроение продължава само няколко минути.Възрастните преживяват своите обиди и разочарования с дни, месеци и дори с години. Ако се поучим от детето си да забравяме тези състояния, животът ни ще стане по-лесен.

2. Да преодоляваме рутината.Детето е способно да повтаря рутинни действия по сто пъти на ден: да слуша една и съща приказка, за облича и съблича куклата, да стои кула от кубчета, която след това разрушава и т.н. Възрастните се чудят как не му омръзва това. За детето повтарянето на едно и същи действия не е рутина, а израз на истински възторг от определена дейност. Ако и ние се отнасяме по този начин към еднообразната работа, то тя ще получи друго измерение.

3. Да усещаме умората си.Детето може да заспи на масата до полупразната чиния или веднага, след като си свали обувките. Ако е уморено, то просто ляга на земята и въобще не се замисля, че трябва да стигне до леглото си. Детето знае кога силите му свършват и веднага започва да си почива. Възрастните са изгубили своята способност да забелязват умората си и не умеят да се съобразяват с нея.

4. Да разбираме потребностите на организма.За да накараме детето да изяде нещо, което не обича, трябва да приложим неимоверни усилия на педагог, клоун, актьор и проповедник. Струва ли си да хабим толкова сили? Възрастните често ядат неща, които не обичат, но в името на някаква цел: диета или укрепване на здравето. А това не продължава дълго. Неприятната храна не е най-удачния стимул. По-добре да подражаваме на детето и да ядем само това, което ни харесва.

5. Да не бързаме.Малкото дете упорито се бори и съпротивлява на дневния режим, а това е голям проблем за вечно бързащия родител, който трябва да успее за и във “всичко”. Тези мъчения са неизбежни: ние учим детето да се подчинява на режима и часовете. Детето не мисли за времето, когато се занимава с нещо интересно, а това премахва стреса и развива способностите му. Възрастните са изгубили своята способност да не бързат. Те бързат и когато няма за къде да бързат. Понякога на човека просто му е необходимо да си изгуби времето за любимо занимание, за някаква глупост, за нещо безцелно – това не е лукс, а просто начин да се почувстваш човек.

6. Да живеем, играейки.Детето умее да превърне всяко скучно и досадно занимание в игра. То си измисля допълнителни правила, поставя рекорди или си въобразява, че е някой друг. Всичко това му позволява да запази интереса към дейността. Ако ние се научим по този начин да се занимаваме с почистването на дома и с другата рутинна работа, животът ни би бил по-щастлив, а и деловите ни качества няма да пострадат от това.

7. Да задаваме въпроси“Защо котката не ходи на задните си лапи? Защо слънцето не пада? Защо не ни донесеш повече пари?”. Тези “глупави” детски въпроси поставят родителите в неловка ситуация. “Когато пораснеш, ще разбереш” не е най-добрият отговор, обаче. Тези въпроси не са банални, те просто не ни идват в главата. Трудно можете да отговорите на тях, но ако вложите сили и се постараете, с времето вие задължително ще развиете интелекта си и способността да мислите.

8. Да виждаме нещата по нов начин.Често започваме с интерес да гледаме до болка познат филм заедно с детето, защото вече го гледаме през неговите очи и откриваме нещо ново. Така ние си възвръщаме способността да възприемаме света с всички негови краски и абсурди и да забелязваме нови неща, които са ни убягнали при “пръв прочит”.

9. Да правим глупости.Някои възрастни посещават психологични тренинги, например “психодрама”, на които те пълзят по пода, мяукат, представят си че са Пепеляшка или Терминатор. Тази игра е терапевтична, но тя се заплаща.Ако играете на това с детето си, то «терапията” ще ви излезе напълно безплатно. Вие играете, а това означава, че можете да правите глупости и да се смеете. Играта не е само удоволствие, а емоционално разтоварване, изследване на самия себе си, начин за възстановяване на вътрешното равновесие. Ако имаше площадки за игри за възрастните, светът би станал значително по-добър.

10. Да бъдем активни.Обикновено детето е енергично и подвижно. То няма да седне на стола, ако може да седне на пода. То няма да върви спокойно, ако може да тича. Ако вие му подражавате и сте по-активни, ще станете по-енергични, а животът ви ще бъде по-разнообразен.Да освободим детето в себе си.Всеки от нас е бил дете. Постепенно, в процеса на възпитанието, детето става организирано, склонно към самоограничения, недостатъчно щастливо, дори да и да постига успехи. То се е скрило някъде в нас и често скучае в самота, защото е отвикнало да играе. “Детето във вас” таи своята енергия творчество и радост. Вашите собствени деца могат да ви помогнат да освободите това вътрешно дете. Така вашият син или дъщеря могат да станат вашия малък психотерапевт и самите те да бъдат по-щастливи, като ви направят “по-жив” родител.

Те са навсякъде...рекламите разбира се

На какво ли е реклама, а ?