Всичко е музика

Във вселената пеят всички - молекули, хромозоми и галактики

Мирозданието говори единен език, твърдят учени Да запишеш излъчванията на човешкото тяло и да ги превърнеш в звуци с помощта на математиката и физиката - тази фантастична идея осъществява преподавателката по музика Сюзан Александър. Резултатът надминал и най-смелите очаквания -оказало се, че тялото ни буквално гъмжи от вибрации - това са и свиванията на сърцето, и ритмите на кръвообращението, и ендокринните цикли. Ако тези вибрации съществуват, не може ли не само да се регистрират, но и да се чуят? Александър се обръща към биолога от Калифорнийския университет Дейвид Даймър с въпроса: имат ли звук молекулите ДНК? Доктор Даймър измерва колебанията на хромозомите с помощта на инфрачервен спектрометър, след което превежда невидимите вибрации в доловими за човека, преобразува ги в звуковия спектър и чува музика. Така се получава първият саундтрак на ДНК, напомнящ удивително медитативните мелодии на Индия и Изтока. Там се долавят синтезатор, виолончело, цигулка, гласове. Изследователите планират да запишат мелодии на отделните човешки органи. „Пеят" не само органите ни. Растенията издават уникални мелодични звуци, заложени в генетичния им код, показват резултатите от изследването на учения от британския Есекски университет д-р Линда Лонг. Докато проучва молекулярната структура на растителните белтъци тя установява, че те могат да се озвучат. С помощта на математика Джереми Лич д-р Лонгразработва програма за преобразуване на белтъчния код в звуци. Оказало се, че подобни преобразувания дават не просто набор от безразборни музикални акорди, а са и съвсем самостоятелни мелодии. Нотите на отделните белтьчни молекули се обединяват в уникален за всяко растение музикален ред, разказва д-р Лонг. Самата тя не е обработвала изкуствено получените мелодии. Това, според нея, е природна музика, която, най-вероятно, „звучи" във всеки жив организъм. Броят на мелодиите зависи от количеството белтъци и други органични вещества. До момента д-р Лонг е дешифрирала мелодиите на магданоза, синапа, детелината, които е събрала в 25-минутно CD с название „Музика на растенията". Лонг възнамерява да продължи търсенията извън света на растенията, в по-сложни организми. Британският професор Робърт фон Фай-Шибенбергер сравнява Слънцето с духов музикален инструмент - огромен орган. А експлозиите на повърхността на светилото - протуберансите, с тръби, издаващи и усилващи звуците. Техните вълни се разпространяват със скорост десетки километри в секунда. А дължината на всяка нота е 60 минути. Издават звуци и други космически обекти, вероятно дори с наличие на разум. Така смята професорът по психология и кандидат на математическите науки и любител астроном Владимир Льофевр, преподавател в Калифорнийския университет. Всички разумни същества, независимо от формата, използват единен език за цялата вселена - музиката, смята Льофевр. Преди време той изучавал космическия обект 88433, състоящ се от две звезди: гигантска и необичайно малка. Природата на втората астрофизиците не могат да разгадаят - едни я смятат за неутронна звезда, други - за черна дупка. Компактната звезда извлича от синята звезда-гигант вещество, с което се „храни". Излишъците изхвърля в две противоположни направления във вид на тънки газови струйки. Професорът анализира спектралните линии на обекта: в определени моменти те съответстват на мелодия от 9 ноти: до - ми - фа - сол - сол - ла - си - до - ре. След внимателна проверка, изумените колеги на Льофевр признали: да, това е мелодия, но вероятно е възникнала случайно. И, разбира се, това не е доказателство за наличието на космически разум. Тогава Льофевр математически изчислява вероятността от случайно съвпадение. Оказала се нищожна - около една хилядна. В космическото пространство могат да съществуват ефирни същества, смята Льофевр. Техните съставки могат да са агрегат, подобен на 88433 и окръжаващата го плазма. А откритата мелодия, според учения, е или средство за предаване на емоция или за координация на дейността на собствения организъм или е предназначена за събратя по разум.
Източник: „Марица”